Този спад е пряк резултат от умишленото намаляване на производството на петрол в страната – стратегически ход, целящ да подкрепи световните цени на петрола.
Въпреки че петролният сектор отбеляза спад, непетролният сегмент, който е във фокуса на инвестициите на престолонаследника принц Мохамед бин Салман, успя да постигне 3.6% ръст. Диверсификацията на икономиката извън силната ѝ зависимост от петрола се подчертава от статистическите данни на Главния статистически орган.
Петролният сектор отчита рязък спад на брутния си вътрешен продукт (БВП) от 17.3% през третото тримесечие, което е в значителен контраст с ревизирания спад от 3.8% през предходното тримесечие. Стратегическото управление на производството на петрол от страна на Саудитска Арабия с цел да се повлияе на световните цени на петрола оказва влияние върху БВП, наред с по-широките икономически последици.
В перспектива Саудитска Арабия прогнозира минимално увеличение на общия растеж на БВП с 0.03% за 2023 г., което представлява забележително отклонение от предишната ѝ позиция сред най-бързо растящите големи икономики до потенциално превръщане в една от най-бавно растящите.
Освен икономическите последици от намаления добив на петрол, това се отразява и на финансовата стабилност на страната. Очакваният бюджетен дефицит, равняващ се на 2% от БВП, се очертава, като се има предвид силната зависимост на фискалното здраве от приходите от петролния сектор.
В отговор на свиването на световното предлагане на петрол и произтичащото от това повишение на цените на петрола поради планираното намаляване на производството Саудитска Арабия удължи доброволното си намаляване на производството на петрол до края на годината.
В качеството си на фактически лидер на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) страната се ангажира да намали добива на петрол с един милион барела дневно до ноември, като през следващия месец е планирана повторна оценка на текущата необходимост.