Исторически се е случило така, че преди формирането на общоприетата финансова система кризите са били изключително местни по характер и са били обвързани с отделни страни и държави. Първата глобална финансова криза настига човечеството през 1900 г. и се повторя едва през 2008 г., когато инвестиционната банка Lehman Brothers, най-големият финансов конгломерат по това време, обявява фалит. В продължение на 100 години икономическите трудности на една или няколко държави не излизат извън нейните граници. Но дори местната финансова криза оставя отпечатък в историята на държавите, причинявайки много икономически шокове на нейните жители.
Банковата паника от 1907 г. – Черен октомври
На 18 април 1906 г. в град Сан Франциско се случва природен катаклизъм: мощно земетресение, унищожава 80% от сградите в целия град. 300 от 400-те хиляди жители загубват покрива над главите си. След земетресението в Сан Франциско оцелява само Bank of Italy, всички останали банки са унищожени, а парите в тях се изгубват завинаги. В допълнение, това включва и застрахователните компании, които също загубват парите си.
За американската икономика настъпват трудни времена поради липса на пари в брой, което впоследствие довежда до банковата паника, тъй като щетите от земетресението са почти 1,6 милиарда долара и няма с какво да се плати за тях.
Колкото и да е странно, но към 1906 г. финансовата система на САЩ няма нито орган, нито централна банка, от резервите на която да се получат средства за възстановяването на града. Ситуацията на борсите е плачевна: пазарите чувстват липса на ликвидност, а цените съответно реагират на това. В края на 1906 г. банките в Ню Йорк повишават лихвените си проценти от 5,3% на 6,3%, за да намалят нуждата от вземане на пари на кредит, тъй като няма достатъчно пари в брой.
В същото време годината завършва с 284 милиона ценни книжа, продадени за 23 милиарда долара на Нюйоркската фондова борса. Струва ли си да се обяснява, че фондовите борси по този начин просто са били изкуствено надути и са чакали с нетърпение лонгистите да дойдат, за да затворят позициите си – напомняме ви, че тогава има голям недостиг на кеш.
През първата половина на 1907 г. Dow Jones губи 18% от стойността си. Това е улеснено от приетия закон на Хепбърн, който има за цел да ограничи разходите за железопътен транспорт. Америка тогава е известна със своите железници и дори по времето на възстановяването на Сан Франциско спешно се налага този вид транспорт. Железопътните компании служат като вид „локомотив“ и на фондовата борса, помагайки на брокерите да печелят пари, но законът на Хепбърн започва да пречи на това. Така през деветте месеца на 1907 г. фондовият пазар спада с почти една четвърт.
Фриц Август Хайнце и екипа му от брокери
Така започва да се търгуват акции направо на улицата, чрез нелицензирани брокери, които помагат на хората да се разделят с парите си на момента. Паниката надделява и има чудесна възможност да се повиши цената, от което Фриц Август Хайнце и двамата му братя, Ото и Артър, планират да се възползват.
Накратко, Август е властелина на добива на мед в град Бът. След като се премества в Ню Йорк, той събира екип от брокери, които имат една задача – да получат контрол над финансовите институции на града. Този екип включва братята Ото и Артър, както и банкерът Чарлз Морс.
Те започват да се занимават с финансовите организации на улицата – изкупувайки акции, за да влияят на пазара на борсата. Групата на Хайнце купува впечатляваща част от акциите на една от банките. После под предлог, че притежава тези акции, тегли кредит от банката и купува още акции и така до контролния пакет акции.
Собствената компания на Август е United Copper Company, която се занимава с добив и преработка на нефт. Именно на него Артър предлага да извърши изпомпване, като изкупи целия наличен обем от пазара и след това го продаде на завишена цена. Групата на Хайнце играе тази схема повече от веднъж, така че проблемите не се предвиждат в началото, но те после служат като спусък за банковата паника от 1907 година.
На 14 октомври Ото започна да купува акции: за няколко дни успява да вдигне цената на ценните книжа от 39 на 60 долара и тогава нещо се обърква, като има две версии за това:
- Появяват се данни от минни компании, които казват, че медта е в излишък
- Джон Д. Рокфелер и няколко други банкери лично участват в противодействието на измамата.
Резултатът е пагубен – цената на акциите на United Copper Company пада до 10 долара. В империята на Хайнц има около 21 компании – банки и тръстове. След случилото се на борсата всички инвеститори на тези компании се втурват да вземат средствата си. Почти всички компании на Август се обявяват в несъстоятелност.
Джон Морган играе ключова роля за възстановяването на американската икономика
На 24 октомври 1907 г. хиляди брокери се събират пред банките, като искат да вземат кредит, за да купят обезценените акции, но поради банковата паника няма пари в брой. Джон Пиърпонт Морган, който по това време е един от авторитетните хора в Съединените щати, към чиито думи настоящите президенти се вслушват, се притичва на помощ. Морган убеждава редица милионери и банкери да отпуснат средства на банките, а също така допринася със собствени пари, около 200 млн. долара.
Именно това успява да избегне последствията, които са могли да възникнат, ако банките не са разполагали с кеш пари. Още около 5 години Джон се занимава с възстановяването на американската икономика, докато през 23 декември 1913 г. е създадена системата на Федералния резерв на САЩ, която и до днес служи като държавен регулатор и център на ликвидността.
Продължение от – Финансовите кризи през този и миналия век – част 1
