Исторически се е случило така, че преди формирането на общоприетата финансова система кризите са били изключително местни по характер и са били обвързани с отделни страни и държави. Първата глобална финансова криза настига човечеството през 1900 г. и се повторя едва през 2008 г., когато инвестиционната банка Lehman Brothers, най-големият финансов конгломерат по това време, обявява фалит. В продължение на 100 години икономическите трудности на една или няколко държави не излизат извън нейните граници. Но дори местната финансова криза оставя отпечатък в историята на държавите, причинявайки много икономически шокове на нейните жители.
Световната криза 1900 – 1903
Според някои доклади периодът на първата финансова криза е продължил от 1898 до 1907 г. – две години преди и четири години след това светът е прегрял и е излязъл от нестабилна икономическа ситуация. Световната криза от 1900-1903 г. намира човечеството в началото на века: в този момент активно се развиват минният, металургичният, машиностроителният и индустриалният сектор.
Този период в световната икономика е известен още като криза на свръхпроизводството, тъй като технологиите не стоят неподвижни и са широко въведени в различни индустрии. Например в края на 19-ти век световното производство на стомана се е увеличило с 300%, добивът на въглища – с 65%, топенето на чугун – със 70% и това не е целият списък на индустриите, в които предлагането на стоки се увеличава с десетки проценти годишно.
През 1900 г. настъпва прегряване на световното производство: германските фабрики приемат поръчки за топене на метал с двойно време за доставка, американските фабрики не работят поради липсата на метал, а американските железници не могат да осигурят транспортирането на въглища навреме. Възникват трудности при износ на въглища от Англия и мразовитата зима на 1900 г. оставя редица руски градове без гориво.
Нещо повече, започва англо-бурската война, поради която транспортът, металът, въглищата и други видове стоки стават по-търсени. Всичко стига до там, че недостигът на продукти на световния пазар започва бързо да повишава цените им с десетки проценти на ден, давайки възможност за печелене на пари на спекуланти. В същото време компаниите по целия свят се обединяват в групи, за да повишат нивото си на доход, чрез обхващане на по-големите възможности с общи усилия, което поражда монополния капитализъм.
Спад на акциите и начало на кризата
Всички горепосочени фактори нямаше как да преминат, без да оставят следа за световната икономика, поради което през 1900 г. акциите на производствените компании, чиито цени са завишени поради липсата на желания продукт на пазара, започват бърз спад, което означава начало на кризата.
Според експерти това е било неизбежно, въз основа на ситуацията на световния пазар, която се изостря от англо-бурската война. По целия свят започват фалити на компании от различни нива, намаляват броя на работниците, като в САЩ процентът достига невъобразимите 30%.
Трябва да се каже обаче, че енергийното развитие не спира дотук и през 1902 г. цените отново започват да се покачват с десетки проценти. Но изглежда, че икономиката не е наваксала предишните събития за две години и през 1903 г. цените отново се сриват. Ако при предишния колапс не е била засегната цялата икономика, сега нито една държава не е оставена встрани.
Следващите пет години след кризата световната икономика се възстановява систематично. Новите технологии продължават да се развиват и пазарът става все по-монополизиран. Но възходът на производството и технологиите е прекъснат от Първата световна война, която възпрепятства развитието на икономиката като цяло.
Продължение – “ Финансовите кризи през този и миналия век“ – част 2
