Азиатската криза от 1997-1998г.
В началото на 90-те години азиатските страни показват добър икономически растеж. Тези страни включват Япония, Филипините, Южна Корея, Виетнам, Лаос, Тайланд, Индонезия и Малайзия. Повечето от представените държави показват икономическо развитие до 1960 г. и до 90-те години достигат своя връх. Развиващите се пазари на страните привличат чуждестранни инвестиции, като заедно с държавните тяхната перспектива за развитие става много по-убедителна.
Огромни капитали са съсредоточени в азиатските страни. Средногодишният ръст на БВП е бил 7%, като всяка национална валута е фиксирана към щатския долар, което повишава още повече доверието на инвеститорите.
Причини за поява на кризата
Разцветът в икономиките на азиатските страни трае до началото на 1997 г ., когато правителствата започват да осъзнават, че тежестта на дълговете е станала твърде голяма и е невъзможно да се справят сами с тях. Инвеститорите имат надежди да спечелят от вложените средства, но това не се случва по ред причини:
- Посредствено прогнозиране на перспективите от правителствата на държавите. Да вземем за пример строителния сектор: още през 1995 г. Тайланд разполага с 250 000 единици необитаеми недвижими имоти, въпреки това инвестициите в този сектор продължават да растат. По този начин към 1997 г. този брой нараства до 350 хиляди единици, като пазарът не може да задоволи необходимото търсене.
- Липса на добре развита банкова система. Парите, дошли от инвеститори, се емитират в банки под формата на заеми. Проектите, които първоначално получават тези пари, не могат да разчитат на нормално ниво на доход, с което да евъзможно да се покрият банковите услуги. Най-често инвестициите и заемите се разпределят съгласно принципа „наши и ваши.“, който в крайна сметка разтърсва икономиките на азиатските страни.
- Външният дълг нараства през всички години на формиране на икономиките. Случва се така, че голяма част от инвестициите са обвързани с щатския долар, а не с местните валути. Всяка година нивото на дълга спрямо БВП нараства и местните валути се обезценяват. Първата обезценена е тайландският бат: през 1997 г. той се обезценява със 100%. Последват го всички други валути на съседните държави.
Инвеститорите, виждайки всичко, което се случва в страните, започват да изтеглят средствата си от азиатските ценни книжа. Съответно, ако по-голямата част от средствата са изтеглени от чужбина, фондовите пазари се сриват. Средният спад на фондовите пазари е 80%. Спадът на акциите е последван от фалити на различни компании: например 8 от 30-те най-големи концерна в Южна Корея закриват врати. Износът намалява трикратно и става ясно, че правителствата на азиатските страни вече не са в състояние да водят тази борба сами.
План на Международния Валутен Фонд за справяне с кризата
Индонезия, Тайланд и Южна Корея пострадват най-много от кризата – ръководителите на тези държави се обръщат за помощ към Световния валутен фонд (МВФ). МВФ разработва план, след който въздействието на кризата трябвало да отслаби:
- Цялостна реформа на банковата система. Въвеждане на адекватна система за кредити и субсидии.
- Временно увеличение на лихвените проценти, за да се намали потока от кандидати, докато банковата система се обработва.
- Ревизия на държавния бюджет. Оптимизиране наличните средства за справяне с последиците от кризата.
Благодарение на помощта от МВФ кризата е преодоляна до 1999 г., след което азиатските пазари подновяват своя растеж
Продължение от “Финансовите кризи през този и миналия век – част. 4”
