Исторически се е случило така, че преди формирането на общоприетата финансова система кризите са били изключително местни по характер и са били обвързани с отделни страни и държави. Първата глобална финансова криза настига човечеството през 1900 г. и се повторя едва през 2008 г., когато инвестиционната банка Lehman Brothers, най-големият финансов конгломерат по това време, обявява фалит. В продължение на 100 години икономическите трудности на една или няколко държави не излизат извън нейните граници. Но дори местната финансова криза оставя отпечатък в историята на държавите, причинявайки много икономически шокове на нейните жители.
Петролната криза на ОПЕК 1973 г.
През 60-те години Америка контролира около 90% от целия износ на петрол от развиващите се страни и е монопол в този сектор. Цените и обемите на предлагане на продукти се регулират от компании, принадлежащи на Америка.
Източните страни не остават доволни от този факт, затова на 9 януари 1968 г. е създадена Организацията за контрол на производството на петрол. До началото на 70-те години ОПЕК успява да събере достатъчно икономическа мощ, за да стане основният доставчик на петрол в света и да определя цената му. Всъщност петролът се превръща в „лост“за натиск върху политическите въпроси. Страните от ОПЕК по това време ( Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия и Венецуела ) нямат нищо против да прибягват до подобни натиски.
Избухване на четвъртата арабо-израелска война и начало на петролната криза
През 1973 г. започва арабо-израелската четвърта война. Арабската страна получава подкрепата на Египет и Сирия, но връщането на териториите е неуспешно. ОПЕК заплашва Израел с намаляване на доставките на петрол до момента на освобождаване на окупираните територии. Освен това, поради факта, че част от Западна Европа и Америка доставят оръжия на Израел, те са подложени на строги санкции от ОПЕК – петролно ембарго или спиране на доставките на петрол.
Като се има предвид, че в Америка и Европа няма толкова много нефтени находища, в страните започва криза с горивата. ОПЕК, виждайки цялата ситуация, решава да повиши цената на черното злато, а в периода от 1973 до 1974 г. цената на барел нараства от 3 до 4 долара.
В цяла Америка бензиностанциите започват масово да се затварят, а монополистите на горива постоянно завишават цените. Президентът на САЩ Ричард Никсън призовава хората да се возят взаимно, за да използват по-малко гориво. Американската автомобилна индустрия страда много: жителите на САЩ са свикнали с мощни автомобили, които обаче са доста ненаситни. Местните автомобилни производители трябвало да мислят за алтернатива с малолитражни коли, но в този момент японските колеги започват да навлизат на пазара: Nissan, Honda и Toyota. Впоследствие японските дилъри успяват да заемат част от американския пазар.
През март 1974 г. съществуващото малко повече от 4 месеца петролното ембарго е отменено. Но това време е напълно достатъчно за петролната криза да остави следи върху американската икономика, а именно:
- Увеличение на данъците върху петролните продукти
- Разрешаване на използването на въглища за производство на електроенергия
- Производството в индустриалния сектор спада с 13%
- Цената на всеки вид гориво се е увеличава със 70%
- Автомобилната индустрия започва да променя своя вектор към малолитражни модели
- Броят на въздушните полети намаля
- Създаден е американският петролен резерв;
- Водещите компании в страната губят над 30% от стойността на своите акции.
Този, който наистина се възползва от това петролно ембарго, е СССР. По това време Съветският съюз работи усилено върху развитието на западносибирските находища, докато Източна Европа завършва строителството на нефтопровода „Дружба“. В резултат на това СССР става най-големият износител на петрол за Европейския съюз, доставяйки 180 милиона тона годишно.
Продължение от „Финансовите кризи през този и миналия век – част 3“
