Според д-р Лиймън Беърд – съосновател и главен съдружник в Hedera, може да възникне необходимост от увеличаване на размера на цифровите подписи, за да се обезопаси виртуалното пространство, с оглед бъдещото използване на квантови компютри.
Докато светът чака първите истински супер изчислителни машини да станат реалност, различни индустрии предприемат стъпки, за да се подготвят за пристигането им.
Очаква се тези мощни устройства да надминат съвременните компютри в почти всяко отношение, извършвайки калкулации, които иначе биха били невъзможни.
Това може да доведе до огромни ползи за човечеството, но също така е възможно да представлява заплаха за настоящите криптографски алгоритми, на които разчитат много дигитални услуги.
Шифроването включва сложни математически проблеми, които съвременните устройства не могат да решат, за да запазят данните защитени. Но свръхмодерните технически системи могат да станат достатъчно напреднали, за да пробият кодовете чрез иновативни мерки за криптиране. Предсказаните последици от тези машини са известни като „квантов апокалипсис“.
Можем ли да загубим всичките си криптовалути, ако се използват квантови компютри за тази цел
Важна област, която може да бъде изложена на риск, са криптовалутите. Както подсказва името, дигиталните активи разчитат на криптография за проверка на транзакциите.
Изследване на Deloitte изчислява, че повече от 4 милиона биткойн единици в обращение могат да бъдат уязвими за бъдещи специализирани атаки. Застрашената стойност в пари се сравнява на приблизително $77 милиарда, въз основа на текущата цена на BTC.
Д-р Лиймън Беърд е известен като съосновател на Hedera – публична мрежа за доказване на дял, която е предназначена за предприятия. Според него в „кошмарен сценарий, при който крипто индустрията не предприема стъпки за подготовка, резултатите биха могли да станат много пагубни.“
„Това би означавало, че бъдещата атака би могла да разбие системата за подпис, която ни позволява да докажем дали токените са прехвърлени от нашия акаунт или не.“
– твърди той и допълва:
„Някой може да открадне всичко, което имаме, включително цялото ни количество криптовалута, всичките ни монети. Крадецът ще направи всичко от наше име, защото инициалът ни е просто подпис, който може да бъде фалшифициран. Така ще се открие възможност за правене на странни неща като двойни завъртания, при които прекъсваме самата блокчейн веригата, защото сме счупили хеш функцията.“
Опитнията професор на кибер науките обаче посочи, че този сценарий е много малко вероятен, тъй като индустрията е „напълно наясно“ с риска, който могат да представляват бъдещите квантови компютри. Той обясни още, че ще да бъде сравнително лесно да се защитят части от мрежата, въпреки че това си има цена.
Слабото звено
Според д-р Беърд някои подобрения, които са необходими за защита срещу бъдещата опасност, са сравнително ясни, като например хеширането (когато входен низ от данни с произволна дължина се промени на изход с фиксирана линия).
Това помага за запазването на сигурността на транзакциите, тъй като прави изключително трудно отгатването на действителната дължина на въвеждане. Чрез създаването на „малко по-голям хеш“, професорът твърди, че данните могат да бъдат защитени от новите квантови компютри.
„Големият проблем“ е в електронните подписи, които се изискват, за да се докаже, че всеки превод, извършван в блокчейна, е валиден. Докторът обяснява:
„Всичко е анонимно, но как бихме доказали действието? Трябва да потвърдим, че имаме ключ, като подпишем. Ето защо, цифровите подписи са частта, заради която става много болезнено.“
Намиране на начин
Беърд казва, че с по-големи размери на ключовете – удостоверителите могат да станат безопасни и защитени от бъдещите квантови компютри. Въпросът е с колко трябва да бъдат увеличени.
В момента дигиталният подпис е с размер около 64 байта, като транзакциите варират от 100 до 200 байта. Алгоритъмът на Falcon променя това на 1300 байта.
Последният е един от четирите начина за криптиране, които са проектирани да могат да издържат на нападение от бъдещи атаки. Тези алгоритми бяха избрани от Националния институт за стандарти и технологии на САЩ по-рано тази година, за да формират нов криптографски стандарт.
„Това означава, че трябва да изпращаме повече байтове, да съхраняваме повече байтове и да обработваме повече байтове.“
– обясни ученият, като определи действията за постигането на такъв резултат като „голяма болка.“
Прочетете още: „Какво е Multisig портфейл – инструкции за употреба“
Той добави, че подобно надграждане може да накара всичко в блокчейна да стане по-бавно и „малко по-скъпо“. Въпреки всичко професорът вярва, че за кратък период от време технологичният напредък ще направи увеличения размер по-управляем.
„Никой няма да умре, защото сме поставили подписи от 800 байта или 1300 байта. Можем да го преживеем. Ще го направим след две години, когато има действителен стандарт. Няма особено бързане, но ще го направим.“
– каза Беърд и завърши с думите:
„Ще боли. Това е нещо като данък за цялото човечество, но ние ще го платим.”
