Фундаменталната основа на фиатните пари е доверието на потребителите и притежателите на валутата към нейния емитент, който е държавата. Те са декларирани от правителството като законно платежно средство. Ето защо, всеки уважаващ себе си инвеститор следва да разбира същността им.
Основни характеристики
Фиатните пари са фидуциарни, т.е. основани на доверие, държавни валути, които не са обезпечени с никакви активи или физически стоки.
Стойността на издадените от правителството капитали се определя от ефективността на управлението и развитието на икономиката й. Националните валути замениха обезпечението, което предоставяше златото. Така нареченият „златен стандарт“ приема, че банкнотите и другите финансови задължения на отделна суверенна държава са подсигурени със стандартизирано количество от благородния метал.
Процесите, свързани с емисията и регулирането на количеството финанси на свободния пазар, се контролират от страната в зависимост от икономическата ситуация.
История
Първият опит за въвеждане на фиат в обращение е записан през трети век. Римският император Диоклециан узаконява курса на монетата да бъде по-висок от номиналната цена на среброто, което е част от нея.
Въпреки това, първите пари, близки до съвременните, са активите, въведени по време на управлението на китайската династия Танг през осми век.
Като цяло издаването на узаконени платежни средства е насочено към борба с инфлацията и частното създаване на монети. Последното има връзка и със засилване на контрола в областта на финансите.
Съвременната фискална система и днешните държавни капитали се появиха в резултат на освобождаването на щатския долар от златото през 1971 г. Съединените американски щати едностранно отказаха да обменят ценния метал по фиксиран курс и стартираха процеса на „печатане” на неподсигурени валути по целия свят.
Причината за изоставянето на обезпечението с благородния метал е дългосрочният търговски дефицит и несъответствието между курса на долара и реалната му покупателна способност.
Златният стандарт като общоприет вариант за предоставяне на държавни средства окончателно престана да съществува през 1973 г. на Международната конференция в Ямайка. Оттогава насетне всички курсове на външния пазар се определят в зависимост от търсенето и предлагането.
Предимства на фиатните пари
Премахването на стандарта даде на държавите достъп до неограничено количество капитали. Вече не е необходимо да се попълват съкровищните резерви със злато или други твърди стоки – печатането на валута може да бъде насрочено така, че да съвпада с всякакви събития, планове и цели.
Всичко това дава възможност на суверените да предоставят инвестиции под формата на евтини заеми на всякакви групи потребители, допринасяйки за развитието на производството и увеличаване на търсенето, като по този начин се повишава ефективността на цялата икономика.
Програмата за количествено облекчаване (QE) се превърна в основен инструмент за подкрепа на фискалната система. QE включва инжектиране на допълнителна ликвидност на пазарите чрез закупуване на активи от банки и други финансови институции от държавата.
Целта е да се разширят паричните резерви в икономиката, за да се облекчи монетарната политика: да се намали процента на рефинансиране на банките, да се опрости достъпа на потребителите до по-евтини заеми, да се намалят системните рискове и да се подобри инвестиционния климат.
Недостатъци
Гъвкавостта и свободата при провеждането на монетарна политика могат да бъдат както благодат за икономиката, така и да се превърнат в редица проблеми. Основните рискове са няколко.
– Липса на присъща стойност
Загубата на доверие, като фундаментална основа на фиатните пари, може да доведе от намаляване на стойността на всички инвестиции и спестявания, до пълно спиране на икономиката като цяло.
– Политически риск
Стойността на определена валута се определя от ефективността на публичната администрация. Стабилността в миналото не гарантира запазването й в бъдеще поради политически рискове в страната и чужбина.
– Дългова спирала
Правителственият достъп до практически безкрайното предлагане на валута води до риск от създаване на огромно количество необезпечен дълг. САЩ е пример. Страната има една от най-развитите икономики в света и същевременно най-голямото задължение, чийто размер през първото тримесечие на 2022 г. надхвърля $30 трилиона, или 133% от БВП на страната. Според щатското МФ годишната лихва по дължимото, натрупана до 30.06.2022 г., възлиза на 5% от бюджета на страната за този период. В същото време бюджетният дефицит на САЩ за 2022 г. възлиза на $1 трилион – тази разлика се компенсира от емитирането и продажбата на облигации.
Прочетете още: “Какво са облигациите, като финансов актив за инвестиция“
Според прогнозата на Бюджетната служба на Конгреса през 2031 г. само лихвите по главния дълг ще възлизат на $914 млрд. Правителството е принудено да създава нови дългове, за да изплати стари.
– Финансови балони
Основен пример за неефективността на икономика, базирана на фиатните пари, е ипотечният балон от 2006 г. в САЩ, който доведе до финансовата криза от 2007-2008 г.
Банките подобриха потока на капитали, като създадоха изкуствено търсене на жилища. Те издаваха заеми и препродаваха тези задължения на други банкови дружества под формата на деривати. Веднага след като кредитополучателите спряха да плащат лихви и цените на недвижимите имоти спряха да растат, целият пазар се срина като домино.
Криптовалути
Средствата, обезпечени със злато или други стоки, не са единствената алтернатива на фиатните пари. Индустрията на криптовалутите, като млад участник в глобалната финансова система, може да допринесе за появата на по-ефективни икономически модели.
– Без ограничения
Дигиталните монети се основават на технологии за разпределен регистър, включително блокчейн и концепцията за ациклична графика. При наличието на интернет достъп до обществени мрежи цифрови активи може да получи всеки без ограничения като юрисдикция, възраст, часова зона, пол, финансово състояние и политическа принадлежност.
– Децентрализация
Цифровите активи се разработват на базата на принципите на децентрализация – никой не трябва да има преобладаващо право на глас, всички решения за извършване на промени в системата се вземат на базата на обществен консенсус.
– Емисионен механизъм
Механизмите за емисии са определени преди стартирането на веригата или токена. Всеки участник знае предварително колко и при какви условия ще бъдат създадени или унищожени вътрешномрежови сетълмент единици.
– Без посредници
За да изпратим крипто средства на потребител, който се намира в съседната стая или на другия край на Земята, не са необходими посреднически компании – достатъчно е да знаем адреса на получателя и да платим малка комисионна за транзакцията.
Прочетете още: „Web 3.0: Кратка история на новия интернет“
За обмен на една криптовалута за друга има специални децентрализирани борси и обмени, които работят автономно от всяка точка на света – DEX.
