Докладът, изготвен в сътрудничество между Университета на ООН и организацията “Бъдещето на Земята”, изтъква неблагоприятните последици от дейностите по добив на Биткойн. Високо енергийно наситеният процес е довел до значителни екологични последици, засягащи климата, водните ресурси и земята.
Проучването, в което се разглеждат 76 държави, занимаващи се с добив на Биткойн в периода 2020-2021 г., разкрива потресаващи статистически данни. Колективното глобално потребление на енергия от мрежата за добив на Биткойн през този период възлиза на 173.42 тераватчаса, което я нарежда сред основните консуматори на енергия. Това потребление е довело до голям въглероден отпечатък, еквивалентен на изгарянето на 84 млрд. килограма въглища или работата на 190 електроцентрали, работещи с природен газ.
В проучването се подчертава силната зависимост от изкопаеми горива при добива на Биткойн, като приносът на въглищата към енергийния микс е 45%, а на природния газ – 21%. Въпреки че възобновяемите източници като водната енергия допринасят с 16% за доставката на електроенергия, те също имат забележимо въздействие върху околната среда. Други източници като ядрена, слънчева и вятърна енергия съставляваха по-малък процент.
Освен това въздействието на добива на Биткойн върху околната среда се илюстрира от значителния му отпечатък върху водата и земята. Въпреки опасенията изследователите подчертаха необходимостта от регулаторни мерки и технологичен напредък за намаляване на екологичното натоварване, като същевременно се насърчава използването на цифрови активи.
Водещите страни в майнинга на Биткойн, посочени в доклада, са Китай, САЩ, Казахстан, Русия, Малайзия, Канада, Германия, Иран, Ирландия и Сингапур.
В отговор учените, подкрепени от ООН, предложиха мерки на правителствата за наблюдение и намаляване на екологичното въздействие на криптовалутите, като препоръчаха да се инвестира в по-енергийно ефективни цифрови валути.