Той изрази резерви относно дългосрочната сигурност на криптовалутата, като обърна особено внимание на променящите се възнаграждения на миньорите.
Въпреки опасенията, свързани с квантовите изчисления, професор Уайт не се притесняваше от възможността за хакване на Биткойн, като наблегна на неговата устойчивост.
Той изтъкна един далечен въпрос – след почти век – когато Биткойн вече няма да се добива, а миньорите ще разчитат единствено на таксите за транзакции за доходи. Понастоящем миньорите се стимулират предимно от новосъздадените Биткойн токени, а таксите за транзакции са вторичен източник на приходи. Тази динамика се променя със забавянето на създаването на биткойни.
Понастоящем възнаграждението за блок съчетава новоизкопани Биткойн ткоени с такси за транзакции, но след като добивът приключи, възнаграждението ще разчита единствено на такси за транзакции. Въпреки че опасенията на професор Уайт изглеждат спекулативни, Биткойн общността има история на решаване на проблеми със сигурността.
Преминавайки към ролята на Биткойн като валута, професор Уайт смята, че шансовете му за широко разпространение са минимални. Той смята, че други криптовалути със стабилна покупателна способност могат да играят по-значима роля. Освен това той отбеляза, че стабилните монети вече са постигнали значителен напредък в крипто пазара.