Тази дискусия бе предизвикана от спорна статия във Finbold, първоначално озаглавена “Анонимните крипто портфейли вече са незаконни в ЕС”, която се основаваше на публикация в блога на евродепутата Патрик Брайер.
Критиката на Брайер към законодателството, което по-специално забранява анонимните плащания в брой, надвишаващи 3,000 евро при търговски сделки, и изцяло забранява плащанията в брой над 10,000 евро при бизнес сделки, подчерта опасенията относно потенциалното посегателство върху финансовата автономия и правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите.
Въпреки това, разясненията, предоставени от Патрик Хансен, директор по стратегията на ЕС за Circle, предложиха разнообразна гледна точка по въпроса. Хансен подчерта, че регламентите са насочени предимно към доставчиците на услуги за крипто активи (CASP), като например борсите, като ги задължават да спазват стандартните процедури KYC/AML и да се въздържат от предлагане на анонимни сметки или монети за защита на личните данни.
Важно е да се отбележи, че той потвърди, че портфейлите, които се съхраняват сами, и транзакциите с тях остават допустими съгласно новите разпоредби. Това разяснение хвърля светлина върху нюансираните последици от регулаторния пейзаж и подчертава продължаващото напрежение между регулаторния надзор и индивидуалните свободи в криптопространството.
Развиващият се диалог около тези регулации отразява по-широките опасения относно пресечната точка на регулирането, неприкосновеността на личния живот и иновациите в екосистемата на криптовалутите. Тъй като заинтересованите страни се борят с тези сложни въпроси, необходимостта от задълбочена дискусия и балансирани регулаторни подходи става все по-очевидна.
Занапред ще бъде от решаващо значение да се ориентираме в тези предизвикателства по начин, който ефективно предпазва от финансови престъпления, като същевременно зачита основните права и свободи на физическите лица в цифровата ера.