Намесата на централната банка беше от съществено значение за предотвратяването на потенциална глобална финансова криза на фона на намаляващото доверие сред акционерите и инвеститорите.
В отговор на кризата Швейцарската национална банка бързо инжектира спешна ликвидност на обща стойност 168 млрд. швейцарски франка (185 млрд. долара), за да смекчи последиците от масовите отливи на клиенти.
Тази значителна финансова помощ осигури решаваща подкрепа, която позволи организираната продажба на Credit Suisse на местния конкурент UBS на значително по-ниска цена от 3 млрд. швейцарски франка. Томас Джордан изтъкна ключовата роля на тази намеса за предотвратяване на тежки икономически последици не само за Швейцария, но и за световната икономика.
След приключването на поглъщането от страна на UBS беше оповестено прекратяването на защитата на Credit Suisse от страна на правителството и централните банки, включително прекратяването на заема ELA+ в размер на 50 млрд. швейцарски франка, отпуснат от SNB.
Джордан изтъкна значението на тази помощ, като подчерта, че без нея Credit Suisse би могла да се сблъска с предизвикателства при изпълнението на финансовите си задължения, което потенциално би застрашило цялостната финансова стабилност.
Потенциалните последици от фалита на Credit Suisse за швейцарската икономика бяха повторени и от главния изпълнителен директор на FINMA Урбан Ангехрн, който предупреди за възможно широко разпространено теглене на депозити в други банки.
Джордан подчерта важността на извличането на поуки от този опит, особено по отношение на преразглеждането на регулациите за ликвидност и засилването на мерките за предотвратяване на бързи и значителни отливи на клиентски депозити.
Появиха се обаче критики и правни предизвикателства по отношение на управлението на принудителното поглъщане, особено що се отнася до липсата на принос от страна на акционерите и отписването на облигации от допълнителния капитал от първи ред (AT1) на Credit Suisse на стойност 17 млрд. долара, докато обикновените акционери получиха плащания.