Внесена от САЩ и подкрепена от 123 държави, включително Китай, резолюцията бе приета единодушно на 2 март, като получи широко одобрение от всички 193 държави – членки на ООН.
Насочена към гарантирането на правата на човека, защитата на личните данни и наблюдението на рисковете, свързани с изкуствения интелект, резолюцията акцентира върху загрижеността относно потенциалните отрицателни въздействия на изкуствения интелект, като например нарушаване на демократичните системи, улесняване на измамни практики и причиняване на промени в работните места.
Макар и да нямат правна обвързваща сила като резолюциите на Съвета за сигурност, резолюциите на Общото събрание служат като глобални индикатори за настроенията, като призовават държавите да създадат регулаторни рамки за сигурни системи за AI.
Освен това резолюцията има за цел да преодолее цифровото разделение между заможните и развиващите се страни, като осигури участието им в дискусиите за изкуствения интелект и им предостави технологии и умения за ползване на предимствата на AI в области като откриване на болести, прогнозиране на наводнения и обучение на работната сила.
През ноември Съединените щати, Обединеното кралство и други държави предложиха глобален пакт за защита на изкуствения интелект от злонамерени участници, като подчертаха значението на това технологичните компании да разработват сигурни системи за изкуствен интелект.
Междувременно законодателите на Европейския съюз наскоро одобриха първите в света цялостни правила за AI, които трябва да влязат в сила през май или юни и които забраняват технологии като биометрично наблюдение и нецеленасочени системи за лицево разпознаване.
По подобен начин през октомври Белият дом издаде изпълнителна заповед за справяне с рисковете, свързани с изкуствения интелект, за потребителите, работниците и малцинствата, като същевременно се подобри националната сигурност.