В интервю за Financial Times Генслер подчерта сложността на регулирането на изкуствения интелект във финансовата индустрия поради широкото използване на споделени базови модели.
Освен това тези модели може да не са разработени от самите финансови институции, а от технологични компании, които работят извън компетенциите на регулаторни органи като SEC и други финансови надзорници.
Генслер подчерта уникалното предизвикателство, което поставя тази ситуация, тъй като традиционното финансово регулиране обикновено се фокусира върху отделни институции, банки, фондове на паричния пазар и брокери. Навлизането на AI обаче въвежда хоризонтално измерение, при което множество институции могат да разчитат на един и същ основополагащ модел или агрегатор на данни.
Това поражда опасения относно концентрацията на власт, особено когато ключовите базови модели се контролират от големи технологични компании с обширна облачна инфраструктура.
Генслер предупреди за възможността за проява на стадно поведение сред финансовите компании, ако всички те приемат едни и същи AI модели, което в крайна сметка може да допринесе за бъдеща финансова криза. Той предположи, че следкризисният анализ може да разкрие един-единствен агрегатор на данни или модел, на който се е разчитало в голяма степен, което да доведе до момент на пробуждане.
За да се справи с тези предизвикателства, Генслер инициира дискусии със Съвета за финансова стабилност и Съвета за надзор на финансовата стабилност, признавайки, че този въпрос надхвърля границите на отделните регулаторни органи и изисква съвместен подход за справяне с това регулаторно предизвикателство.