След като достигна най-високата си стойност през юни, инфлацията непрекъснато намалява, като през последните шест месеца може да се окаже, че е паднала под целта на Фед от 2%.
Този спад се дължи на различни фактори: цените на стоките се понижават вече шест поредни месеца, глобалните вериги на доставки се стабилизират, а нарастването на разходите за жилища и наеми се забавя. Растежът на заплатите, макар и по-бавен, все още изпреварва инфлацията, което облекчава натиска върху предприятията да повишават цените.
Председателят Джером Пауъл и икономистите изразяват оптимизъм, като отбелязват положителната траектория. Прогнозите предвиждат спад на инфлацията до 2.1% до следващата година. В чужбина се наблюдава подобно умерено нарастване на ценовите движения.
В дискусиите на Фед се намеква за потенциално намаляване на лихвените проценти, което е в рязък контраст с предишните им повишения. Положителната позиция на Пауъл и прогнозите за намаляване на лихвените проценти стимулират пазарните индекси. Въпреки това предпазливостта остава, като продължават дискусиите относно сроковете за намаляване на лихвените проценти.
Икономиката продължава да расте въпреки опасенията за рецесия поради по-високите лихвени проценти по кредитите. Икономистите отдават заслугата за спада на инфлацията на агресивното повишаване на лихвените проценти от страна на Фед, възстановяването на световната верига на доставките и засиленото търсене на работа.
Въпреки че този спад е обещаващ, съществуват несигурности, особено по отношение на цените на наемите и потенциалния недостиг на свободни жилища. ФЕД запазва увереност в прогнозите си за стабилен спад на инфлацията, както се вижда от ревизираните прогнози и намалелите опасения от внезапни инфлационни скокове.