Противно на по-ранните прогнози, коалицията от 20 държави на единната валута отбеляза растеж само през едно от последните четири тримесечия, като отбеляза едва 0.1% увеличение в сравнение със състоянието си преди година.
Въпреки осезаемия спад на годишната инфлация в еврозоната, спаднала от 4.3% през септември до 2.9% през октомври, показателите от различни бизнес проучвания сочат запазване на нестабилността през следващите месеци. Сценарий, свидетелстващ за задаваща се рецесия, характеризираща се с две последователни тримесечия на спад на БВП.
Множество комплексни фактори допринесоха за застоя на икономиката на еврозоната през последната година. Сред тях са въздействащото влияние на по-високите лихвени проценти, определени от Европейската централна банка, последиците от инфлацията върху покупателната способност на потребителите и отслабените резултати от износа поради вялата глобална икономическа конюнктура.
За разлика от тях по-широката икономика на Европейския съюз успя да постигне скромен растеж от 0.1% през третото тримесечие и отбеляза незначително повишение от 0.1% в сравнение със съответния период на 2022 г.
Ако се направи разбивка на четирите основни икономики в зоната, Германия отбеляза спад от 0.1%, докато във Франция се наблюдаваше повишение от 0.1%, а Италия остана в застой. Испания демонстрира ръст от 0.3%, но Ирландия понесе най-тежкия удар със значителен спад от -1.8%. В същото време Латвия и Белгия отбелязаха забележителен положителен растеж, съответно +0.6% и +0.5%. Ако се изключи значителният тримесечен спад в Ирландия, БВП на еврозоната остава непроменен.
Берт Колийн, старши икономист в ING bank, изрази загриженост, като отбеляза:
Спадът в БВП на еврозоната поддържа перспективата за лека техническа рецесия през втората половина на 2023 г. Въпреки че инфлацията отстъпва по-бързо от прогнозираното, обсъжданията в управителния съвет на Европейската централна банка вероятно ще възприемат по-предпазлива позиция, макар че незабавното предвиждане за намаляване на лихвените проценти може да се окаже преждевременно.
Неочакваният спад в годишния темп на инфлацията в еврозоната до голяма степен се дължи на колебанията в цените на храните и енергията. Базисната инфлация, изключваща храните и енергията, отбеляза спад от 4.5% на 4.2%.