В изявление от 11 март Банката на Израел описа въвеждането на CBDC като двустепенен модел. Този модел обещава характеристики като незабавни, денонощни плащания, поддръжка на множество транзакции, възможност за офлайн ползване, ограничения на баланса и възможност за начисляване на лихви.
Централната банка подчерта ангажимента си към неприкосновеността на личните данни, заявявайки, че макар да наблюдава работата, контрола и надзора на системата, тя няма да има достъп до лична информация относно салдата и транзакциите на потребителите.
Понастоящем търговските банки в Израел предлагат лихвен процент от 4.86% по депозити и спестявания във фиатни шекели. Съгласно предложената от централната банка рамка банките биха могли да включат цифрови шекели в краткосрочните си ликвидни резерви, въпреки че това няма да генерира лихва.
Експертите, участващи в проекта, изтъкнаха значението на структурата на данните, като подчертаха нейната роля за осигуряване на съответствие с нормативната уредба и прилагането на лихвените проценти. Те отбелязаха предимството на централизираната база данни, особено при сценарии, при които лихвените проценти варират в зависимост от видовете потребители и салдата по сметките.
Израел обмисля въвеждането на цифров шекел от 2021 г. , въпреки че все още не са започнали конкретни пилотни тестове. Централната банка на Израел подчерта, че решенията относно системата на цифровия шекел подлежат на текуща оценка поради сложния ѝ характер.