Исторически се е случило така, че преди формирането на общоприетата финансова система кризите са били изключително местни по характер и са били обвързани с отделни страни и държави. Първата глобална финансова криза настига човечеството през 1900 г. и се повторя едва през 2008 г., когато инвестиционната банка Lehman Brothers, най-големият финансов конгломерат по това време, обявява фалит. В продължение на 100 години икономическите трудности на една или няколко държави не излизат извън нейните граници. Но дори местната финансова криза оставя отпечатък в историята на държавите, причинявайки много икономически шокове на нейните жители.
Световна финансова криза 2008 – 2009
Кризата от 2008 г. е най-мощната в света след Голямата депресия. На нея и отнема само една година, за да изкара глобалния БВП на отрицателни нива и да остави над 200 милиона души без работа по целия свят. Голямата депресия е спомената с причина: точно както тогава, и през 2008-ма всичко произтича от САЩ. Като катализатор се счита кризата на американските ипотеки, които оказват ефект върху целия свят.
Съществуването на кредит е един от принципите на американския манталитет. Още през 1990 г. американските домакинства са имали заеми за 90% от доходите си, а до края на 2007 г. тази цифра се е увеличила до 127%, тоест хората започват да взимат суми, които не могат да изплатят.
На какъв принцип работи застрахователния инструмент на банките
Всичко започва, когато Люис Раниери (някога търговец на облигации, а сега легенда на фондовия пазар) излиза със застрахователен инструмент на банките. Изводът е прост: банките издават заеми и след това емитират облигации, в основата на които са издадените заеми. Тогава банките продават тези облигации ( предимно на институционални инвеститори ) и получават обратно парите, издадени за кредит, които веднага могат да бъдат пуснати в обращение. За облигациите обаче инвеститорите получават два пъти по-малка лихва от тази на кредита, което дава възможност кредита да се изплати, дори в случай на невъзстановяване на средствата от кредитополучателя. По този начин банките са напълно застраховани срещу невъзстановяване на средства от кредитополучателите, плащайки малка премия върху облигациите за това.
Тази практика предизвиква все по-голямо вълнение: банките отдават заеми на всички, без дори да проверяват добросъвестността на клиента, защото няма достатъчно време за това. Този метод стартира и при нерегламентирани организации за ипотечно кредитиране. Те обещават на клиентите си лихвени проценти по заеми по-ниски, отколкото в традиционните банки, но след няколко месеца осредняват лихвените проценти спрямо тези на банките.
Оказва се, че поради рязката промяна в размера на плащанията клиентите не могат да изплатят дълговете си. Фактът, че кредитополучателите не са били интензивно проверявани, преди да им издадат заем, също не преминава безследно: започват масови ипотечни неизпълнения. Тъй като заемът е взет за закупуване на недвижим имот, банките го присвояват и пускат за продажба. Поради увеличеното предлагане на пазара обаче, стойността на недвижимите имоти сприра да расте и скоро започва да намалява.
Кредитните облигации на банките
Да се върнем към банковите облигации със заеми в основата. Те имат свой собствен рейтинг, който зависи от кредитополучателя: колкото по-дълга и по-добра е неговата кредитна история, толкова по-скъпа може да бъде облигацията с този заем. Проблемът е, че облигациите са съставени от няколко заема и повечето кредитополучатели нямат висок кредитен рейтинг.
Следователно емитиращите банки се придържат към следния трик: те правят нов дериват на базата на кредитни облигации – CDO или обезпечени дългови задължения. Изводът е следният: взима се кредитна облигация с лош рейтинг и суап по кредитно неизпълнение. Суапът по кредитно неизпълнение функционира като застраховка от емитиращите банки, т.е. в случай на неплащане на инвеститора, друга банка или фонд, където е издаден суапът, се задължава да покрие всички загуби, но за това получава месечна премия.
По това време никой не мисли, че пазарът на недвижими имоти може да рухне и инструментът се превръща в широко търсен на пазара. Отива се и още по-далеч: колкото по-добър е рейтингът на кредитополучателя, толкова по-скъп е суапът, тъй като вероятността длъжника да не изплати дълга е по-малка, но в същото време се получава редовно застрахователна премия.
В резултат на това банките и фондовете започват да търгуват суапове. Огромен брой неконтролирани финансови инструменти работят така, докато цените на недвижимите имоти растят, но веднага щом започват да падат, се втурва вълна от застрахователни искове, за които Америка очевидно не е готова.
Последствия от кризата
В началото на кризата цялата структура на недвижимите имоти в САЩ е оценена на 62,2 трилиона долара и тъй като CDO, банкови облигации и суапове се търгуват и по света, спадът в цените на недвижимите имоти в Америка се усеща от всички. Една от първите банки, която фалира, е инвестиционната банка Lehman Brothers, която оставя неплатени застрахователни вземания на стойност 600 млрд. долара.
Американските банки имат около милион жилища, които не могат да бъдат продадени на адекватни цени и изплатени на инвеститорите. Според експерти размерът на загубите на банките по света варира от $ 1 – $ 4 млрд. Инвеститорите, виждайки цялата ситуация, се опитват да избягат в защитни активи: злато, суровини, зърно. Цените на селскостопанските продукти започват да растат, което предизвика хранителна криза в бедните страни. Цената на петрола също се увеличава, а индексите на акциите падат.
Според различни източници, на света са били необходими от 3 до 5 години, за да се измъкне от кризата, а в някои страни е имало последствия дори до 2015 година.
Продължение от – „Финансовите кризи през този и миналия век – част 5“
