ЕЦБ, която е отговорна за лихвените проценти в цялата еврозона, се очаква да намали разходите по заемите на заседанието си на 6 юни. За разлика от предишни случаи, когато ЕЦБ изоставаше от Фед или Английската централна банка в промяната на политиката, този път тя изпреварва.
Инфлацията в еврозоната, която се колебае около целевото равнище от 2%, остана стабилна на ниво от 2.4% през април. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард посочи, че вероятно ще намали лихвения процент през юни, утвърждавайки независимостта на банката от решенията на Фед.
Въпреки това фактът, че е първа стъпка, крие рискове. Водещата роля в намаляването на лихвените проценти може да предизвика поевтиняване на валутата – тенденция, която вече се наблюдава при отслабването на еврото спрямо долара. Макар че по-слабото евро може да стимулира инфлацията, то може да повиши и разходите за внос, което потенциално да усложни усилията на ЕЦБ за контрол на инфлацията.
Фактори като данните за инфлацията и колебанията на цените на петрола поради геополитическото напрежение засилват предпазливата позиция на ЕЦБ. Малко вероятно е банката да намали агресивно лихвените проценти без координация от страна на Фед, който започна да повишава лихвите по-рано и направи пауза по-късно от ЕЦБ.
С 20 икономики от еврозоната, всяка от които има различно ниво на инфлация, ЕЦБ е изправена пред предизвикателството да балансира различните икономически условия. Дики Ходжис от Nomura Asset Management предполага, че управлението на инфлацията в условията на предстоящо приемане на еврото от България и Румъния може допълнително да усложни вземането на решения от ЕЦБ.
Макар че пазарният консенсус очаква намаляване на лихвените проценти през юни, септември и декември, несигурността продължава да съществува. Представители на ЕЦБ намекнаха за предпазлив подход след юни, като интервалите между заседанията ще позволяват гъвкавост за справяне с променящата се икономическа динамика.