Въпреки това, макар че Европа се намира в средата на някои изключително нестабилни геополитически условия – включително войната в Украйна и все по-неприятелските отношения с Русия – тя все още не е ангажирана с конвенционални военни действия, които биха наложили пълно преминаване към военна икономика. Въпреки това при настоящите обстоятелства концепцията остава актуална.
В исторически план военната икономика се основава на недостиг на потребителски стоки, тъй като военните изисквания са имали предимство; сега тя се е разширила отвъд прекия военен конфликт. Тя служи като инструмент за икономическо приспособяване, насочен към отправяне на стратегически послания и възпиране на противниците в ерата на информационната война.
За Европейския съюз (ЕС) обаче преходът към пълномащабна военна икономика поражда както политически, така и логистични пречки поради разнообразието и общата икономическа структура на неговите членове. Независимо от това, увеличаването на възприятията за заплаха – особено сред държавите на фронтовата линия – може да създаде обществена подкрепа за мерки за повишаване на отбранителните способности.
Въпреки че пълното преминаване на Запада към военна икономика не е неизбежно, тази година европейската отбранителна индустрия ще отбележи значителен ръст в отговор на нарастващите заплахи. Ръстът обаче вероятно ще бъде различен в отделните държави в зависимост от активните им реакции спрямо дилемите в областта на сигурността.
Към момента няма ясни индикации дали ще се стигне до пълномащабно преминаване към военна икономика; въпреки това вниманието на Европа към по-силните отбранителни способности отразява променящата се среда за сигурност на този континент в отговор на трайния геополитически натиск.