През 2022 г. Борис Джонсън обеща постепенно да изолира Русия от световната икономика, а президентът Джо Байдън обеща сериозни последици чрез санкции. Тези предупреждения обаче не се сбъднаха, тъй като руската икономика демонстрира устойчивост в условията на санкции. Адаптивността на Москва при преструктурирането на търговските ѝ отношения и вътрешното търсене ѝ позволи да преодолее бурята. Китай постепенно замени Европейския съюз като основен търговски партньор и доставчик на технологии за Русия, а увеличените военни разходи у дома стимулираха икономическия растеж.
Скорошни данни на Международния валутен фонд (МВФ) ревизираха прогнозата за икономическия растеж на Русия за 2024 г. до 3.2%, което надхвърля прогнозите за растеж на САЩ, Обединеното кралство, Германия и Франция. Показателите за бизнес нагласите, като например индикаторът за бизнес климата на централната банка и индексът на мениджърите на купувачите в промишлеността (PMI), отразяват оптимизъм, като заплатите се повишават, особено за работниците с ниски и средни доходи. Този икономически успех обаче се гради върху неустойчиви държавни разходи, породени от продължаващата война.
Икономическият растеж на Русия зависи в голяма степен от държавните разходи, като войната диктува разходите. Военните разноски нараснаха рязко, което доведе до безпрецедентни нива на общите държавни харчове. Военнопромишленият комплекс и свързаните с него сектори изпитаха финансово превъзходство, като военните заводи работят с пълен капацитет. Търсенето на работна ръка се увеличи, което доведе до повишаване на заплатите и рекордно ниски нива на безработица.
Правителствените разходи също така стимулираха потребителските разходи, допринасяйки за по-високи данъчни приходи и инфлация. Този икономически растеж обаче е неустойчив, тъй като разчита основно на износа на петрол и суровини. Санкциите върху петрола дойдоха твърде късно и бяха неефективни, като позволиха на Русия да пренасочи продажбите си към Азия, особено към Индия и Китай. Въпреки че тези приходи поддържат бюджетните разходи и икономическия растеж в краткосрочен план, те създават дългосрочни рискове за производителността и инвестициите.
Въпреки краткосрочните икономически ползи, зависимостта на Русия от неустойчиви разходи за финансиране на войната може да има тежки последици в бъдеще. Спад на цените на петрола или увеличени разходи за продажби, предизвикани от санкциите, могат да подкопаят държавните приходи, което крие риск от социална нестабилност и икономическо забавяне. Подобно на късния Съветски съюз, Русия залага бъдещето си, за да финансира настоящите военни усилия, но тази стратегия не е устойчива в дългосрочен план. В крайна сметка съдбата на крехката руска икономика зависи от отговора на Запада на продължаващия натиск и санкции.
