В днешната статия ще ви разкажем какво представлява Понци схемата, как кралят на Франция популяризира финансовата пирамида и защо фалитът на фермите за мравки почти провали Олимпийските игри.
Факт №1: Понци схемите са лесни за разпознаване
Понци схемата е финансова пирамида. Първите инвеститори получават своите плащания от влаганията на следващите.
Да кажем, че през първия месец Алис внася $1000 в пирамидата. През втория месец Боб също внася $1000 в нея. На третия месец организаторите връщат на Алис нейните $1000 и още $500 „печалба“ от приноса на Боб. С голяма вероятност Алис ще депозира своите $1500 обратно в схемата и ще я препоръча на приятелите си, от чиито вноски организаторите ще изплатят „печалба“ на Боб.
Финансовите пирамиди и Понци схемите могат да бъдат разпознати по:
- фиксиран доход. Реалните проекти най-често печелят от комисионни и посочват доходността като фиксиран X% от потребителските транзакции, а не фиксиран Y% годишно;
- съмнителен и труден начин за печалба. Това може да бъде арбитраж, търговия с иновативни стратегии, финансиране на рискови проекти;
- необходимостта от блокиране на средства за дълго време. Реалните проекти позволяват теглене на депозирани средства по всяко време или с период на изчакване до седмица. Понци проектите изискват дългосрочни инвестиции без възможност за предсрочно отпускане на пари;
- агресивна реклама. Проектът има твърде много положителни и очевидно купени отзиви. Инфлуенсърите промотират проекта и се опитват да привлекат възможно най-много инвеститори – не потребители, а купувачи;
- анонимността на създателите. За екипа на проектите на Понци не се знае нищо освен техните имена.
Най-добрият начин да не допринасяме с токените си за измамата е да проведем задълбочено проучване изчислявайки дали проектът наистина може да получи обещаната печалба от действията, които описва.
Прочетете още: „CEO на JPMorgan нарече криптовалутите „децентрализирани Понци схеми “„
Факт №2: Наградата Пулицър беше присъдена за разобличаването на Понци
Накратко, The Boston Post разкрива машинациите на Чарлз Понци. Статиите стават толкова популярни, че вестникът печели наградата „Пулицър“ и схемата на Понци се използва като нарицателно име.
Финансистът Чарлз Понци имигрира от Италия в Северна Америка през 1903 г. Първо той е уволнен от ресторант за кражба, след това е вкаран в затвора за фалшифициране на чек, а по-късно отново е в пандиза за подпомагане на незаконно преминаване на граници.
През 1919 г. физическото лице получава писмо от Испания с прикачен талон за отговор. Той е можел да бъде заменен за пощенска марка – по този начин подателите са предплащали писма с отговор. Понци забелязва, че поради нестабилния обменен курс такива купони са по-евтини в Европа, отколкото в САЩ.
Финансистът се опитва да вземе заем от банката, за да може да купи купони, да ги обмени за марки и да спечели пари от това. Отказано му е.
Тогава италианецът решава да набере капитал по различен начин: той рекламира във вестниците в Бостън, обещавайки 100% печалба за 90 дни на онези, които му осигурят капитал за транзакции с купони. Всъщност той оставя купоните и марките за прикритие и веднага планира да плати на инвеститорите печалба от привличането на нови депозити.
През януари 1920 г. хората влагат $1800 в измамата на Чарлз Понци, $25 000 през март и $2,5 млн през юни ($33 млн, коригирани спрямо инфлацията).
Статията на вестника
През юли The Boston Post публикува статия, в която икономистът на Dow Jones & Company отрича самата възможност да се правят пари от марки. Според неговите изчисления за оборота на такъв капитал ще е необходимо да се търгуват 160 милиона пощенски купона, въпреки че в действителност пощенските служби на САЩ и Европа са издали само 27 хиляди от тях.
Публикацията на новинарското издание предизвика паника и вложителите спират да реинвестират печалбите си. През август вестникът написва друга статия, в която направо нарича Понци несъстоятелен. Чарлз съди изданието за клевета, като иска $5 млн ($63 млн, коригирани с инфлацията).
В края на август 1920 г. държавните власти обвиняват финансиста в присвояване и пощенска измама – в края на краищата неговата компания, според документите, незаконно „осребрява“ пощенски купони.
През 1921 г. The Boston Post печели наградата Пулицър за своята поредица „Понци“. Името важи и до ден днешен и оттогава американските журналисти наричат така всички финансови пирамиди.
След конфискацията на всички активи на фирмата Чарлз Понци остава с дълг от $10 млн – $134 млн по текущия курс. Правителството на САЩ поема задължения да компенсира щетите и до 1930 г. връща парите на измамените вложители.
Факт №3: Кралят на Франция одобрява първата Понци схема
През 1716 г. френският икономист Джон Ло основава банка, която емитира банкноти, обезпечени със злато и сребро. Французите заобичват използването на книжни пари, като тогава икономиката на страната започва да се възстановява.
През 1717 г. Ло създава Западната компания за търговия между северноамериканските колонии и Франция. В същото време френският крал Луи XV му дава изключителното право да внася боброви кожи и тютюн, както и различни облаги.
Ло финансира Western Company чрез продажба на акции. В същото време той ги продава за монети от благородни метали и ги изкупува обратно за банкноти на своята банка.
Акциите поскъпват, инвеститорите редовно ги продават, хартията се увеличава. Три години по-късно златото и среброто в банката на Ло покриват само 10% от емитираните банкноти. През 1720 г. компанията не успява да се справи с изискванията за обмяна на банкноти за метал и фалира. Поради това Джон Ло напуска държавата си.
По-късно подобен тип мошенници също използват банки за прикрития:
- през 1879 г. Сара Хау открива Ladies’ Deposit Company с депозити от 8% на месец;
- през 1899 г. Уилям Милър сформира Franklin Syndicate с обещание за 10% седмична печалба;
- През 1907 г. банката на Луиджи Зароси предлага 6% годишно върху депозитите и изрично посочва, че част от плащанията за старите вложители ще бъдат взети от нови инвестиции.
Допълнение към факт №2: Преди измамата с купони, Чарлз Понци е работил в банката Zarossi. В мемоарите си той пише, че именно там е шпионирал идеята за финансова пирамида.
Факт №4: Най-трайната Понци схема работи 45 години
През 1960 г. 22-годишният Бърни Мадоф основава Madoff Investment Securities с натрупаните $5000 и започва да търгува с ценни книжа. Той помога за основаването на фондовата борса NASDAQ, която е класирана сред 25-те най-големи участници на фондовия пазар, участваща и в дейности, свързани с благотворителност.
През 1973 г. компанията Madoff предлага на инвеститорите да получават до 46% годишно чрез търговия на фондовата борса. Всъщност тя плаща на вложителите 13% годишно, което също е над средния резултат на търговските фирми.
В края на 2007 г. купувачите инвестират $17 млрд в Madoff Investment Securities. През декември Бърни Мадоф признава пред синовете си, че бизнесът му е пълна измама. Те разказали на властите за случая като ФБР започва проверка и установява, че от деня на основаването си компанията не е извършила нито една сделка и работи по схемата на Понци. Старите инвеститори печелели от инвестициите на новите – и така 45 години.
Дългът на фирмата възлиза на около $50 млрд. Мадоф е осъден на 150 години затвор.
Факт №5: Най-странната Понци схема за отглеждане на мравки
През 1999 г. китаецът Уанг Фенг, отваря Yilishen Tianxi за продажба на мравки. Той предлага на клиентите си да купят ферма за мравки за $1500 да се грижат за нея в продължение на 14 месеца и след това да я продадат обратно за $1950. Твърди се, че компанията е произвеждала скъпи лекарства от насекоми.
Сериозните инструкции за хранене, умерената печалба от 30% годишно и действителното производство на хапчета от малките животинчета направили измамата още по-убедителна. Въпреки това през 2007 г. притокът на пари пресъхнал и Уанг Фенг забавил плащания за $600 млн.
Около 10 000 собственици на ферми протестират, като това заплашва да провали Олимпиадата през 2008 г. в Пекин. В резултат китайската полиция арестува 55 служители на фирмата. На фона на това правителството обещава да компенсира щетите, но така и не го прави
