Бразилия не е определила биткойн за платежен инструмент, но прие закон, с който легализира криптовалутите като средство за плащане в цялата страна, давайки регулаторен тласък за приемането на цифровите активи и разширяването на екосистемата.
Камарата на депутатите одобри законодателна рамка, подписвайки документ с код PL 4401/2021, който предвижда включване на виртуалните монети в дефиницията за „договорни плащания“ под надзора на Централната банка в страната. В определението се добавят и наградите на пътниците, които пътуват често със съответните авиокомпании.
Законът, който вече е одобрен, изисква само подписа на президента на Бразилия, за да влезе в сила и да даде правен статут на криптовалутите, които ще могат да се използват за закупуване на стоки и услуги. Това не означа обаче, че ще се приравнят с националната валута на републиката като основно платежно средство. По-скоро им се признава разменно качество в търговския оборот.
Португалоезичната държава постигна значителен напредък по отношение на приемането на дигиталните активи. Понастоящем това е страната с най-много ETF пулове за цифрови монети в Латинска Америка. В момента повечето от локалните банкови органи и брокери предлагат някакъв вид експозиция към инвестиции в крипто индустрията, в това число и обезпечителни услуги.
Дори Itaú, една от най-големите частни банки в Бразилия, работи за токенизиране на активи като част от своя бъдещ пакет от услуги за инвеститорите.
Надзорни правомощия и правила за работа
Съобщава се, че когато законът влезе в сила, изпълнителната власт на правителството (президентът и неговите министри) ще определи органа или службата, която отговаря за надзора. Според разпоредбите само дигиталните монети, категоризирани като ценни книжа, ще попадат под юрисдикциите на CVM – бразилски еквивалент на SEC.
Към момента публичните агенции, които са най-ангажирани в областта на финансите (много скоро може би и на криптовалутите), си остават централната банка на страната и Комисията по ценните книжа и борсите на Бразилия.
Освен това законът установява правила за работата на платформи за обмен на виртуални койни, както и услуги за съхранение и администриране на съответните активи от доверени трети страни.
В акта не се предвиждат разпоредби свързани с издаването на собствен цифров токен на централната банка, макар че страната е постигнала значителен напредък по въпроса.
Прочетете още: „Бразилската Nubank обяви пускане на своя собствена цифрова валута“
Един от най-важните аспекти на регламента е правилото, че доставчиците на услуги трябва да отделят своите средства от тези на клиентите си като начин за предотвратяване на измами, подобни на тези, които предизвикаха краха на FTX.
В нормативния документ не се включват данъчни облекчения за крипто миньорите. Според разбирането на закона, цифровите валути улесняват престъпните операции поради тяхната псевдонимна природа, поради което се налага „по-задълбочен поглед“ над индустрията.
