Централната банка на Русия в четвъртък публикува доклад, призоваващ за пълна забрана на биткойн, както и на останалите криптовалути. Девет държави, включително Китай, вече прибегнаха до такива мерки.
Най-голямата по територия страна в света забрани плащанията с дигитални валути още през 2020 г., а централната банка обяви забрана за крипто инвестициите миналия месец. Днешното предложение обаче може да отиде много по-далеч.
Позовавайки се на опасенията за околната среда, това незабавно ще спре добива на цифровото злато в страната, която осигурява над 10% от изчислителната му мощност. Това също така ще забрани на финансовите институции да обработват каквито и да е било прехвърляния на дигиталните активи. Руснаците не само няма да могат да купуват стоки и услуги в BTC, но и няма да могат да търгуват с него.
Трудно е да си представим как това решение ще бъде въведено без подкрепата на президента Владамир Путин, който управлява през 18 от последните 22 години (той прекара четири години като министър-председател поради ограничения на мандата, които оттогава бяха променени) и който се колебае в позицията си относно крипто индустрията, докато разработва геополитическите последици.
Нещо повече, много привърженици на криптовалутите виждат биткойн и децентрализираните мрежи като почти имунизирани срещу забрани. Трудно е да се контролира достъпът и използването на активи, които по същество са компютърни програми с отворен код.
Изрична забрана на биткойн в 9 държави
Известно е, че други страни вече изрично и безусловно забраниха BTC. Според доклад на Правната библиотека на конгреса, от ноември 2021 г., девет държави категорично забраниха първата криптовалута, това са: Алжир, Бангладеш, Египет, Ирак, Мароко, Непал, Катар, Тунис и, разбира се, Китай.
С изключение на Китай и Непал, всички тези страни имат голямо мюсюлманско мнозинство. Има открит дебат дали цифровото злато е разрешено от ислямския закон, който забранява начисляването на лихви или други финансови практики, считани за експлоатационни. Докато редица видни духовници го обявиха за „халал“ или приемливо, други като Съвета на Уламите в Индонезия го обявиха за „харам“ или забранено, тъй като валутата не приема физическа форма.
Но дори и с тези рестрикции на някои места , няма как всяка страна да ги наложи напълно. Към юли 2021 г., според Кеймбриджския център за алтернативни финанси, 9-те държави по-горе контролират 0,19% от хешрейта за копаене на биткойн, което означава, че те допринасят приблизително една пета от 1 процент обща изчислителна мощност на мрежата, като Китай дори не фигурира и в този дял.
Най-гъсто населената страна в света, има свои собствени причини да забрани криптовалутите. В очите на критиците режимът дава приоритет на финансовия надзор като средство за поддържане на контрол над своите граждани, докато децентрализираните технологии се насочват към неприкосновеността на личния живот и финансовата независимост. В момента КНР направи пилотно въвеждане на своя CBDC, виртуална версия на нейния юан, отчасти за да подкопае повсеместните икономически услуги, предлагани от частните компании Ant Group и Tencent.
Прочетете още: „Биткойн за $16 000 и забрана на криптовалутите в Русия. Най-лошите прогнози за 2022 г.„
Частична забрана на криптовалутите в още 42 държави
Отвъд тези държави с изрични рестрикции, допълнителни 42 (сред тях Индонезия) са забранили частично токените, твърди Правната библиотека на Конгреса, въпреки че законите и разпоредбите, свързани с зараждащата се технология, непрекъснато се променят. Това може да означава, че техните правителства не позволяват на финансовите институции да приемат крипто компании или притежатели като клиенти или че дори забраняват на крипто борсите да работят, наред с други ограничения.
Списъкът на страните включва Бенин и Буркина Фасо. И двете попадат в рамките на Централната банка на западноафриканските държави (BCEAO), която не допуска криптовалути в икономическата зона. Същото важи и за Камерун и Чад, които са членове на Икономическата и парична общност на Централна Африка (CEMAC). Тя казва, че тъй като цифровите активи не са регулирани в нея, те са незаконни. Нищо от това обаче не попречи на Чад и Буркина Фасо да регистрират петия и шестия най-голям обем на търговия с BTC в Африка през септември 2021 г., според Useful Tulips, въпреки че броят им бледнее в сравнение с дневните обеми на, да речем , Binance.
В Южна Америка също се намериха противници на крипто сферата, въпреки популярността й в държави като Аржентина, Колумбия и Венецуела. Боливия и Еквадор определено не са любители на дигиталните активи и до момента.
Държавите близко до Русия, които приеха забрана на BTC и криптовалутите са Грузия, Молдова, Таджикистан и Туркменистан. В този списък също попада й Казахстан.
Крипто законът от 2020 г в Казахстан
Законът от юни 2020 г. казва, че само цифрови валути, подкрепени от други активи (например стабилни монети), могат да оперират в Казахстан, въпреки че държавата официално призна цифровото злато като стока на следващия месец и започна да използва евтините си енергийни цени, за да привлече майнери. Нейната електрическа мрежа се бори да поеме притока от прогонени китайски копачи на BTC, като това я направи втората по големина майнинг страна в света миналата година. Повишаването на цените на електроенергията и горивата доведе до бунтове в началото на месеца и спиране на интернета, прекъсвайки добивните операции с него.
