Инфлацията в САЩ и други развити страни продължава да расте, което поставя под съмнение официалните изявления на Федералния резерв за нейния временен характер. В такива условия за пазарите става все по-трудно да разчитат на сигнали от регулаторни органи, чиято позиция може да се промени по всяко време, а задълженията могат да бъдат отхвърлени, казва Егор Сусин, управляващ директор на Gazprombank Private Banking.
Шокиращите данни за инфлацията в САЩ остават основна тема за инвеститорите и основен индикатор за проблемите на американската икономика. В края на октомври 2021 г. ръстът на потребителските цени в Щатите надхвърли 0,9% за първи път от юни 2008 г. През последните 40 години месечните увеличения на цените са надхвърлили тази стойност само пет пъти. Годишната инфлация достигна 6,2%, едва достигайки рекорда от 1990 г. Опасността дори не е в самите индикатори за инфлация, а във факта, че повишенията на цените стават все по-стабилни и масови. Още по-трудно е да се говори за временен растеж поради еднократни фактори. Проучванията показват, че компаниите са изправени пред нарастващи разходи и недостиг на работна ръка и обещават да продължат да повишават цените.
Опасно търпение
До края на декември годишната инфлация в САЩ ще пробва силата си спрямо показателя от 1982 г. – около 7%. Но до този показател тогава се е стигнало, благодарение на твърдата политика на ръководителя на Федералния резерв по това време, Пол Волкър, който прави така, че процентът да спадне от пика си през 70-те години, достигал 14-15%. Сега тенденцията е обратна, като Фед се оглавява не от агресивния монетарист Волкър, а от предпазливия адвокат Джером Пауъл, който е привърженик на “меката политика”.
Освен това през февруари 2022 г. изтича първият мандат на Пауъл, вторият все още е под въпрос, което допълнително добавя нерешителност от страна на шефа на Фед . В началото на ноември регулаторът обяви началото на ограничаване на покупките на облигации, като обемът им ще намалее с 15 милиарда долара за месец. Това е стъпка към затягане на политиката, но тя ще остане изключително мека още дълго време. На пресконференция след обявяването на решението ръководителят на Федералния резерв говори за готовността си да прояви „търпение“, като всъщност призна, че „временната“ инфлация ще продължи една година, а положението трябва да се очаква да се нормализира едва през втората половина на 2022 г.
Тази толерантност към инфлацията все повече се критикува. Проблемът става политически, като рейтингът за одобрението на президента Джоузеф Байдън се понижи до голяма степен, защото американският избирател е изключително загрижен за покачващите се цени.
Факторите, които се посочват, като основни за налагането на „меката политика“
Привържениците на меката политика в Съединените щати продължават да посочват временни фактори – пандемията трябва да приключи, прекъсванията на доставките също, а американските средносрочни инфлационни очаквания остават умерени. Но „временното“ става постоянно. Ваксинацията все още не е успяла да победи вируса, това се доказва от поредното изостряне на ситуацията в Европа. Все повече се появяват сигнали, че трудностите с доставките ще се проточат, което означава, че цените на дефицитните стоки ще продължат да растат.
Средносрочните инфлационни очаквания в Съединените щати наистина останаха на приемливи нива и не нараснаха през последните месеци: очакванията за 5 години се запазват на 2,9%, а тези за три години вече са 4,2%. Потребителите са изключително раздразнени от ситуацията с цените, но по-голямата част от тях все още се надяват на стабилизиране след една година. Важно е обаче хората да са се примирили с високата инфлация „сега“. Ако това поведение се вкорени, тогава дългосрочните надежди могат да станат по-стабилни. Пазарните оценки за очакваното покачване на цените за следващите 5 години надхвърлиха 3% за първи път от две десетилетия, тоест пазарът е все по-малко уверен, че Фед ще успее да остане в рамките на целта за инфлация от 2%.
Прочетете още: „Инфлацията в САЩ е „по-трайна от очакваното“ – стратег прогнозира 10% корекция на пазара“
Противоречиви действия на централните банки
С нарастващата несигурност централните банки в другите страни започват да взимат странни решения. Пример са последните действия на Резервната банка на Австралия (RBA), която неочаквано се отказа от задълженията си да поддържа доходността на държавните облигации на определено ниво, позволявайки рязкото й покачване от 0,1% до 0,7% през 2024 г. Причината е повишаването на инфлацията над резултата, който се очакваше.
Не по-малко противоречиви бяха и действията на Английската централна банка, която подготви пазарите за повишаване на лихвите през ноември, а след това промени решението си, изненадвайки които самият той бе формирал. Европейската централна банка (ЕЦБ), напротив, дава сигнали, че е готова да чака дълго, въпреки рекордната годишна инфлация от 4,1% през октомври. Пазарът обаче не вярва на европейския регулатор, като според него ще има повишение на лихвите още през 2022 г.
В рамките на самата ФРС се водят разгорещени дискусии относно по-нататъшните действия. Въпреки че привържениците на „меката политика“ все още имат предимство, фактът, че регулаторът систематично подценява инфлацията, подкопава доверието в нея и засилва вътрешните противоречия. За пазарите става все по-трудно да разчитат на сигнали от регулаторите, тъй като позицията може рязко да се промени и задълженията могат да бъдат отхвърлени по всяко време. Самият Пауъл признава, че властите не могат да дадат обективна оценка на настоящата ситуация.
Какво да очакваме от политиката на Федералния резерв за справяне с инфлацията
Фед има по-малко аргументи да продължи настоящата си политика, въпреки че все още има надежда инфлацията да спадне в средата на 2022 г. В същото време банковата система почти няма място за маневриране:тя смята, че повишаването на лихвите в отговор на високата инфлация е един от ключовите рискове за финансовата стабилност. Пазарите разбират това и засега залагат на факта, че реакцията на инфлационните рискове ще бъде слаба.
Но ситуацията може да се промени в началото на следващата година, когато не само изтича мандатът на Пауъл, но и Комитетът по операции на открития пазар, който взема решения за лихвите, също ще бъде значително актуализиран. Към комитета ще се присъединят наведнъж три от банките на Федералния резерв – привържениците на затягането на политиката ще стават по-трудни за игнориране. Очевидно масовото недоволство от инфлацията през следващите месеци също ще се засили, което ще засили политическия натиск върху регулатора.
От друга страна, Фед ще трябва да действа със засилено внимание към Министерството на финансите на САЩ. До 3 декември е нужно да се вземе решение за дългосрочно увеличение на лимита на държавния дълг, след което обемът на заемите от МФ ще се увеличи рязко, а пазарът ще бъде изправен пред изтегляне на ликвидност, което е равносилно на затягане на паричната политика. Това допълнително ще усложни избора на Федералния резерв. Следователно никакви сигнали от регулаторите и техните опити да изградят комуникация с пазарите не могат да се приемат за даденост – всичко може да се промени бързо.
