Биткойн отговаря на определението за енергийна валута, предложена от известния американски предприемач Хенри Форд в Междувоенния период.
През 1921 г. американският индустриалец Хенри Форд предлага създаването на „енергийна валута“, която би могла да залегне в основата на нова парична система, която има поразителни прилики с електронната парична система peer-to-peer, която е описана в white paper-а на Bitcoin (BTC) създаден от Сатоши Накамото през 2008 г.
Биткойн като енергийна валута
На 4 декември 1921 г. вестник „Ню Йорк Трибюн“ публикува статия, в която се излага визията на Форд за замяна на златото с енергийна валута, която според него може да прекъсне контрола на банковия елит върху световното богатство и да сложи край на войните. Той възнамерява да направи това, като построи „най-голямата електроцентрала в света“ и създаде нова валутна система, основана на „единици енергия“.
Форд, който основава Ford Motor Company през 1903 г., казва пред вестника:
„При системата на енергийната валута стандартът ще бъде определено количество енергия, изразходвано за един час, което ще се равнява на един долар. Става дума просто за мислене и изчисляване с термини, различни от тези, които ни се налагат от международната банкова група, с които толкова сме свикнали, че смятаме, че няма друг желан стандарт.“
Конкретните въпроси, свързани с валутните стойности, „ще бъдат решени, когато Конгресът пожелае да ги чуе“, добавя още той.
Въпреки че Форд така и не успя да осъществи визията си за напълно обезпечена валута, биткойн сякаш осъществява тази идея един век по-късно. От 2009 г. насам са създадени над 18,8 милиона BTC чрез енергоемък добив, който изисква от компютрите да решават все по-сложни математически задачи. Този процес на добив е подложен на сериозни критики заради предполагаемото му въздействие върху околната среда – недалновидно твърдение, което не отчита способността на основната криптовалута да ускори процеса за преминаване към добив на енергия от възобновяеми източници.
Замяна на златото и прекратяване на войните
За връзката между златото и войните, Форд обяснява:
„Основното зло на златото по отношение на войните е фактът, че то може да бъде контролирано. Премахнете контрола и така ще спрете войните.“
Някои от най-пламенните поддръжници на първата криптовалута по капитализация вярват, че разумните принципи на цифровите активи могат да премахнат войните, като намалят възможностите на държавите да финансират конфликти чрез инфлация. Въпреки че златният стандарт затруднява правителствата да надуват валутите си, „международните банкери“, както обяснява Форд, контролират по-голямата част от запасите от кюлчета. Този процес на контрол и натрупване на скъпоценни стоки позволява на финансовите елити да създадат активен пазар за пари, който процъфтява по време на война.
Прочетете още: „Биткойн, фиатните пари и златото. Възможно ли e тяхното съвместно бъдеще“
Биткойн, фиатните пари и златото. Възможно ли e тяхното съвместно бъдеще
Остатъците от златния стандарт са премахнати през 1971 г. от президента на САЩ Ричард Никсън, който заявява, че правителството му временно ще преустанови конвертируемостта между долари и кюлчета. Така нареченият „квази златен стандарт“ просъществува до 1973 г., като до 1976 г. се премахват всички определения, свързващи долара със златото. На практика обаче този стандарт е премахнат от британското правителство през 1931 г., а САЩ следват примера му две години по-късно.
