Цифровите валути и банките
През последните няколко години банките промениха отношението си към цифровите валути от пълен отказ към пилотни проекти на национални цифрови валути. Повече по темата прочетете в статията ни ТУК.
Лю Ихуа, служител на аналитичния център Taihe, стигна до заключението в своята изследователска работа, че след 10-15 години дигиталната валута ще замени хартиените пари. Този факт се потвърждава и от факта, че през 2017 г. само една от всеки три централни банки, анкетирани от Банката за международни разплащания (BIS), са проявили интерес към изучаване на потенциала на цифровите пари, докато през 2020 г. са били ангажирани 80% или четири от на всеки пет централни банки в страни, които заедно представляват три четвърти от световното население и 90% от световната икономика.
В моментаняколко държави експериментират с цифрова валута: Китай, Южна Корея, Швеция, Великобритания, ЕС- с еврото и САЩ. Последните провеждат едновременно няколко изследвания и разработки: няколко банки на Федералния резерв, заедно с експертната и научна общност – например Федералната резервна банка на Бостън в партньорство с MIT и Федералната резервна банка на Ню Йорк – съвместно с BIS.
Криптовалутите и банките
Ако всичко е повече или по-малко ясно с цифровите национални валути, тогава отношението към такива криптовалути като биткойн сред много банки остава двусмислено. Най-често банките класифицират бизнеса, свързан с дейности в областта на криптовалутите, като рисков и дори отказват да си сътрудничат с тях. Същото важи и за регулаторите.
След поредната рекордна стойност на биткойн, Британският регулатор на финансовия пазар (FCA) и ЕЦБ направиха изявление относно необходимостта от строг контрол на пазара на криптовалути. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард нарече първата цифрова валута „изключително спекулативен актив“. Според нея криминалните разследвания показват, че биткойн се използва за пране на пари. Тя също така призова за споразумение за регулиране на криптовалутите „на глобално ниво“, вероятно в групите G7 или G20.
Пандемията и дигитализацията
Според експерти дигитализацията на света и рискът банките да изостанат от новите навици на обществото при новите платежни инструменти се превърна в основния двигател на интереса на централните банки към цифровите валути.
Новините за старта на Libra бяха основен катализатор за подобни промени. Икономистите от BIS изчислиха, че след като Facebook обяви пускането на собствена дигитална монета, балансът на тона на изявленията за дигитални пари от управители на централната банка и членове на борда се промени от отрицателен на положителен.
Епидемията от коронавирус имаше също толкова силно въздействие върху ускоряването на развитието на националните цифрови валути. Covid-19 драстично увеличи популярността на онлайн и безконтактните плащания. Решението на потребителя да използва алтернативен начин на плащане по време на пандемия може да се дължи на обстоятелства, но сега, когато потребителят е придобил нов опит, този метод на плащане може да се превърне в съзнателен избор за него, сподели Лорета Местер, ръководител на Кливланд Фед, на симпозиума за плащания в Чикаго през септември 2020 г. Пандемията е повлияла широко върху поведението на домакинствата и компаниите по отношение на плащанията. Според нея много ще се върнат към нормата преди пандемията с течение на времето, но въздействието на някои промени ще бъде по-трайно и ще доведе до промени в структурата на плащанията и видовете транзакции.
Що се отнася до такива криптовалути като биткойн и етер, въпросът за тяхното пълно приемане от финансовия свят все още е отворен. Въпреки значително увеличение на интереса към тях не само от инвеститорите на дребно, но и от най-големите инвестиционни институции, изявленията на регулаторните органи не позволяват да се декларират положителни промени в тяхното приемане като платежно средство на глобално държавно ниво.
