Исторически се е случило така, че преди формирането на общоприетата финансова система кризите са били изключително местни по характер и са били обвързани с отделни страни и държави. Първата глобална финансова криза настига човечеството през 1900 г. и се повторя едва през 2008 г., когато инвестиционната банка Lehman Brothers, най-големият финансов конгломерат по това време, обявява фалит. В продължение на 100 години икономическите трудности на една или няколко държави не излизат извън нейните граници. Но дори местната финансова криза оставя отпечатък в историята на държавите, причинявайки много икономически шокове на нейните жители.
Голямата депресия в САЩ ( 1929 – 1941 )
Голямата депресия става логично продължение на икономическия цикъл, но никой не очаква, че ще е с такъв мащаб. В началото на 20-те години Америка процъфтява: настъпва време на нови идеи, международната търговия се възражда, проектите се изпълняват и се появяват нови технологии. Нищо чудно, че подобен феномен може да се наблюдава в много страни след Първата световна война. Появяват се нови индустрии, в които има модернизиран начин на работа – развитието е в разгара си.
Но както се оказа, това е само върхът на айсберга. Постепенно има свръхпредлагане на стоковия пазар, а на фондовите пазари настъпва анархия:
- Започват измами с ценни книжа
- Всяка компания, която току-що е попада на борсата, започва да пуска свои акции
- Провеждат се продажби на акции на фирми, съществуващи само на хартия
- Възможно е закупуването на акции на кредит, но средствата трябва да бъдат върнати при първо поискване на брокера
Всички тези фактори довеждат до факта, че фондовият пазар се превръща в още един балон, който се пука през есента на 1929 г. Излишъкът на пари на фондовия пазар се обяснява с факта, че в периода от 1921 до 1929 г. американските банки дават заеми на ниски лихви, за да се стартират нови проекти и компании.
Основните причини за настъпването на Голямата депресия са:
- След Първата световна война държавата не елиминира по-голямата част от тежкото производство, което поглъща много от федералния бюджет
- В същото време има недостиг на лека промишленост, която осигурява на хората основни стоки, като по този начин създава недостиг на продукти на пазара.
- Издаването на заеми на всички с ниска лихва, довежда до появата на огромно количество пари и инфлация.
Интересен момент е, че началото на колапса на фондовия пазар слага статия във вестник от 19 октомври 1929 г. за слабостта на фондовите борси и несъстоятелността на правителството. Хората започват бързо да изтеглят парите си от пазара.
Към 24 октомври 1929 г. хората продават почти 13 милиона акции на безценица. По обяд същия ден се провежда спешна среща на най-големите финансисти в страната. Те обединяват капитала си, за да предотвратят нова финансова криза в страната. Президентът на САЩ Хърбърт Хувър също се обръща към хората за спокойствие, но нито един от тези планове не помага – започва панически процес на изтегляне на средства от борсите.
Последици от Голямата депресия в САЩ
Страната е обхваната от вълна от самоубийства: търговци и инвеститори масово посягат на живота си. Индексът Dow Jones добре описва ситуацията в страната: през 1929 г. той е 381 долара, а през 1933 г. (пикът на депресията) – 41 долара. Според груби оценки вложителите са загубили около 74 милиарда долара, което е три пъти повече, отколкото е похарчено за Първата световна война.
Повече от 50% от фирмите и предприятията са затворени в страната, малкият и средният бизнес изчезват. Безработицата в своя пик е 25% и много хора нямат пари за храна. Тези, които са успели да запазят работата си, не получават заплати с месеци. Мафията отпуска пари на кредит под предлог за ниска лихва, но няколко дни по-късно вдига лихвата до прекомерни нива. Тъй като хората нямат допълнителни пари за покриване на дълга, мафията започва да изземва недвижимата собственост и коли им. Както става ясно, престъпността придобива непосилни размери.
Въпреки всички опити на президента Хърбърт Хувър, той не успява да намали темпото на кризата, в резултат на което губи изборите през 1933 г., а Франклин Рузвелт заема мястото на президента. Според мнозина именно Франклин е този, който спасява Америка от кризата. От друга страна обаче той идва на президентския пост 4 години след началото на кризата, тоест вече е планирано нейното логично завършване.
В същото време идеите на Хърбърт и Франклин не се различават особено, въпреки че някои ги смятат само за утежняващи за кризата фактори. Рузвелт разработва план за действие за смекчаване на последиците от кризата и го нарича „Нов курс“:
- Девалвация на долара
- Банките в цялата страна са затворени по време на девалвацията. След девалвацията те се отварят с готови пари в брой
- Големите предприятия почват да работят по план, разработен от държавата
- Отмяна на забраната за „сухия режим“ ( продажбата на алкохол )
- Подпомагане на селскостопанския сектор
- Създаване на работни места за населението
Така краят на 30-те години е период на облекчаване на кризата и нова зора за Съединените американски щати.
Продължение от “ Финансовите кризи през този и миналия век – част 2″
