Информация на какъв етап са достигнали тестовите изпитания и в какъв срок ще бъде пуснато възможното производство на различни ваксини за COVID-19 се появява в световните медии почти ежедневно. Тази новина е свързана с прогнози за края на пандемията и икономическо възстановяване, като някои от тях оказват значително въздействие върху пазарите.
Но ако съвсем наскоро основното внимание на обществеността беше привлечено от въпросите за ефективността и безопасността, сега към това се добави още един важен аспект: има ли производствени възможности в различните страни по света, които могат да отговорят на необходимостта от лекарство за масова ваксинация?
Безпрецедентно предизвикателство
В момента се разработват ваксини от различен тип, които предполагат напълно различни механизми на действие и производствени технологии. Някои видове ваксини се използват отдавна и са относително добре разработени, докато други са в челните редици в развитието на биотехнологиите и никога не са били широко използвани.
На фона на епидемията обаче, се появи странна тенденция, която поражда въпроси: гигантите в индустрията, най-мощните фармацевтични компании в света, избирайки ваксина за прилагане, се спряха на онези технологии, които те имаха в разработка и под ръка. Тези видове ваксини са „нов клас“ ваксини и се основават на механизъм на действие, който никога преди не е бил широко използван в обществената здравна практика за ваксиниране на хора.
Както руският Sputnik V, така и оксфордската ваксина, разработена от AstraZeneca, се основават на аденовирус, един от най-често срещаните класове човешки вируси. Когато този вирус навлезе в човешката клетка, той започва да синтезира коронавирусни протеини-антигени, към които след това се формира имунният отговор. Друг вид е ваксината, разработена от компаниите Moderna и Pfizer: те също се инжектират в човешки клетки – генетичен материал – РНК, но вместо аденовирус се използват синтетични наночастици за доставка.
Генна терапия
Въвеждането на чужд генетичен материал в клетката на пациента обикновено се нарича „генна терапия“. Това е революционна технология, която правим през последните 15 години. Сега генната терапия прави първите си стъпки на практика и досега е била използвана само при стотици или хиляди пациенти в света със сериозни заболявания. В случай на ваксина ще става дума за масово профилактично приложение при десетки милиони здрави хора.
Важно е да се вземе предвид, че изследванията върху генната терапия, специално използващи аденовируси, бяха преустановени за няколко години в края на 90-те години поради няколко смъртни случая. Трагедиите бяха причинени от твърде много от използвания вирус и силната реакция на имунната система към аденовируса. Сега тези проблеми са решени, в клинични изпитвания се определят безопасни дозировки или се използват други видове вируси, които са по-малко имуногенни. Аденоасоциираните вируси са най-използваният носител за генна терапия.
Генната терапия е мощен инструмент и трябва да се използва акуратно и внимателно, използването на генна терапия за профилактика и по-специално прилагането на лекарства като ваксини за генна терапия на милиони здрави хора е голям риск както за пациентите, така и за авторитета на биотехнологиите и медицината.
Фактът, че държавните регулатори толкова бързо се съгласиха с широкото използване на генната терапия при здрави хора, изглежда като странно явление, породено от пандемията и страхът, който тя предизвиква. В същото време, преди пандемията, същите тези регулатори от години поставят сурови и скъпи изисквания към разработчиците на биотехнологии за клинични изпитвания. По-рано само тежките инвалидизиращи и летални заболявания бяха индикации за генна терапия.
Други области на разработване на ваксини са свързани с доставянето на негенетичен материал в клетката – специално инактивирани вируси, готови вирусни протеини или вирусни пептиди – вирусни антигени. Това е фундаментално различен вид биотехнологично производство, което практически няма припокривания с производството на аденовирусни вектори, РНК и ДНК ваксини. По този начин всички нови видове ваксини изискват не само адаптиране на производството, но по същество напълно различни видове производствени съоръжения.
Тъй като РНК и ДНК ваксините никога преди не са били предназначени за масово използване, има малък опит с мащабното производство. Сега говорим за поне десетки и стотици милиони дози, а съществуващите производствени мощности не са достатъчни за това. Такова производство трябва да комбинира различни технологични процеси: производството на генетичен материал – плазмид, неговото пренасяне в клетката, където се случва образуването на вирусни частици, култивирането на тези клетки, пречистването на самия вирус от примеси. Всички тези технологични стъпки, дори индивидуално, са доста сложни. В условията на пилотно или лабораторно производство не е проблем да се произведат няколко партиди от няколко десетки хиляди дози. Но по принцип никога не е ставало дума за милиони или десетки и стотици милиони дози.
Колко ще струват ваксините
Проблемът има и очевиден икономически аспект. Гигантите на фармацевтичния пазар, така наречената Big Pharma, рядко правят ваксини. Производството на ваксини, с изключение на ваксините срещу грип и ваксините срещу човешки папиломен вирус, се счита за слаб пазар през последните години, за който се конкурират производители от развиващите се страни като Индия. Причината по-специално е, че потенциалната аудитория на неваксинираните непрекъснато намалява.
Логично е, че във връзка с пандемията на коронавируса, Big Pharma се включи в надпреварата за създаване на ваксина. Но тъй като такива компании са фокусирани върху разработването на нови технологии и основно разработват това, което може да бъде защитено с патенти, те също така избраха модерен, иновативен подход за ваксината както по отношение на механизма на действие, така и по отношение на технологията.
В същото време обявената цена е около десетки долари за доза. За сравнение, цената на една инжекция Zolgensma (лекарство за лечение на гръбначно-мускулна атрофия) е около 2 милиона долара на инжекция. Интересното е, че производството на ваксина се различава от производството на това лекарство по същество само по мащаб. Също така трябва да се спомене, че пазарът на ваксини срещу коронавирус обещава да бъде силно конкурентен.
Гигантите на пазара решават този проблем по различни начини. Докато Pfizer, използвайки експертния опит на BioNTech за разработване на ваксина, възнамерява да я произвежда в собствените си съоръжения, Moderna планира да използва договорния производител Lonza с опит в производството на генерични лекарства за производството на ваксината. Тук трябва да се отбележи, че договорни производители на биотехнологични продукти, като Lonza, в нормални невоенни времена съществуват благодарение на разработчиците на биотехнологии – обикновено стартиращи фирми.
Ето защо такова производство по договор е нерентабилно. Решението на проблема може да бъде държавно финансиране на договорни производители на лекарства за генна терапия с цел тяхното въвеждане.
Цената на лекарството може да зависи и от още един фактор. Например клетъчните култури, необходими за производството на ваксини, растат на специални среди. Може би клетъчната среда, както и биореакторите, ще се превърнат в следващия голям недостиг.
Въпросът е, че производството на аденовирусни ваксини по принцип не е проектирано за неопределено дълъг период. Такава ваксина може да се използва само веднъж, тъй като тогава пациентът развива имунитет към самия аденовирус-носител, а за следващата ваксина трябва да се използва нов аденовирусен серотип, което означава, че процедурата за регистрация на лекарството и клиничните изпитвания трябва да бъдат повторени.
